В Инеада гладни няма да останете. В минимаркетите има кисело мляко, сирене и кашкавал - търсете марката „Странджа”, естествен продукт, за щастие нямащ нищо общо с прехваленото и прескъпо „био-мляко” в Европейския съюз. Киселото мляко „Странджа” се кваси в малка мандра в близкото село Пойралъ. Няколко миниатюрни фурнички вадят винаги топли и съблазнително напукани хлябове, а заедно с тях и питки, баници, бюреци и гевреци - всичко онова, което ухае на дълбоко скътани детски спомени.

Цените на хранителните продукти са като в България; плодовете и зеленчуците - малко по-евтини и много по-качествени. Месото обаче е сравнително скъпо. Малко повече, отколкото в България, трябва да се бръкне човек и за агнешките ребърца, и за пилешките бутчета. Но охладените пилета са по-добре охранени и по-вкусни от българските.

Рибата е друга добра възможност за обогатяване на менюто, купува се направо от рибарския кей. Разнообразието, преснотата, както и светкавичното почистване пред очите на клиента, го кара да не съжалява за няколкото лири в повече, които ще даде, сравнено с България. Няколко рибни ресторанта с разкошна гледка към залива са добра алтернатива за прекарване на летните вечери.

За европейски колбаси можете само да мечтаете в Инеада, защото тамошните са от говеждо и овче и в общи линии на нищо не приличат...

Любителите на алкохола няма да останат много доволни от своето пребиваване в Инеада. Алкохолът е скъп, като се почне от бирата и се стигне до прословутата турска „Йени ракъ”, а и го предлагат на малко места. Утехата е, че в заведенията, където го има, слагат малка надценка, така че купената от магазина бутилка Ефеско пиво за 3 лири в ресторанта се предлага за 4, което тутакси изравнява цените с тези по българските курорти.